фасадни профили
фасадни профили
За историята на село Кичево
Варненски окръг

Село Кичево датира от началото на миналия век. Днешното село Куманово, което е на разстояние на два км. от село Кичево, живеели двама турски чифликчии. След, като се оженил най-големия син, на единият от тях - на име Джафер, баща му потърсил подходящо място за чифлик. За такова било избрано днешното село Кичево. Цялата местност била заета от гора. На мястото, където се намира голямата чешма, до мелницата имало хубав извор в съседство с обширна поляна. На това място бил създаден чифликът на Джафер.

През 1828 година от Копрьокьо сега Гроздево дошли две семейства гагаузи и се заселили тук около чифлика. По-късно идват още 30 нови семейства. Така се полагат основите на малкото селце Джеферлии, което носи името на собственика на най-напред основания тук чифлик. Потомците на тези първи жители на Джеферлии са днес родовете - Камбуровци, Алексиевци, Карадобревци, Карагеоргиевци и Вълковци.

През 1934 година селото се преименова село Кичево и до днес то носи същото име. По време на Севастополската война в България в гр. Варна е свикана конференция, на която се взема решение чрез подписи да се узнае кого желае българският народ - русите или турците; народът е единодушен. Всички обичат своя по-голям славянски брат. Но събирачите на подписите си послужват с измама в полза на турците. Руските войски се принудили да се оттеглят. Когато българският народ разбира това, голяма част последват русите. Всички гагаузки семейства на с. Джеферлии се изселват в Бесарабия, където пристояват три години. Но измъчени от носталгията по родния край, те отново се завръщат в родното село.

Правнукът на Джафер паша - Саид ага, продава чифлика си на дядо Божко, който се приселва тук от сегашното село Рудник. От този момент в селото не живеят никакви турци. Идват нови приселници от Добруджа и село Голица, които са българи. Така Кичево се разраства, а хората стават по-заможни. Голяма част от гората е изкоренена.

Днес жителите на селото говорят още гагаузки език, което показва, че през робството са дали езика си, а са запазили вярата.

Археологически паметници в селото не са намерени до сега, както и в околностите му.

Записала историческите

данни за селото

Екатерина Николова

1968г.